Мирела Костадинова Добри Ганчев е първи учител на Фердинанд Кобургготски и

Мирела Костадинова

Добри Ганчев е първи преподавател на Фердинанд Кобургготски и княгиня Мария-Луиза, който е поканен неотдавна след идването на княза в България. Името му е известно с книгата „ Спомени за княжеското време “. В нея той разказва Фердинанд и доближените му, както и политически събития, които се случват по това време. Води бележки при първите си срещи с Фердинанд, както и обиколките му из България. Тези мемоари употребява по-късно, с цел да напише мемоари. Книгата на Добри Ганчев е основана със силата на перото и трансформира неговите мемоари в една истинска по дух и жанр документална прозаичност. В нея той е изцяло откровен и тези мемоари до през днешния ден са скъп документ на времето.

Но кой е този забавен човек?

Роден е в Лясковец (26 септември 1854 г.). Учи в махленските учебни заведения по Ланкастерската метода. Захванал се да учи четенето, наустницата и псалтира при Милан Кънчев, а след това при Енчо Узунов. През 1868 година учи граматика, българска история, численица, земеописание и турски език, които му преподавал Коста Коев. Учението му траяло до 1870 година
По това време в Лясковец се завърнал Петър Оджаков, който е учил в Русия. Той убедил бащата на момчето, състоятелен бъчвар, да изпрати сина си в Николаев в пансиона на Тодор Минков. През същата година Добри Ганчев постъпил в Николаевската гимназия. Отначало не знаел съветски език. С доста старания съумява да приключи полукласическата гимназия. Решава, че това обучение му е задоволително и ще се завърне в България.

Преди да тръгне, Тодор Минков му дава целесъобразно писмо до Доростолочервенския митрополит Григорий за преподавател в неговата епархия. Неговият викарий Климент Браницки го изпратил да работи в Тулча. Там преподавал аритметика и всеобща история. Заплащали му труда с 500 гроша месечно.

През бунтовната 1876 година нещата в Тулча се раздвижили и младите мъже отпътували за Влашко. След свършването на годишните изпити Добри Ганчев също отпътувал, с цел да се запише доброволец. Пристигнал първо в Галац, след това траял за Букурещ. По съвет на ръководителя на Българското централно благотворително общество Кириак Цанков и заради проблеми със здравето, Добри Ганчев се отказал от желанието си да постъпи доброволец. Отишъл в Гюргево при Илия Блъсков, с цел да му оказва помощ в отпечатването на вестник „ Нова България “. Добри Ганчев пишел публикации и вести, без възнаграждение. Но небогати хъшове почнали да го дебнат, желали да употребяват спестените му пари. Това го предиздвикало да се върне в Николаев при Тодор Минков. Той ходатайствал пред Светия Синод в Петербург, с цел да може момчето да бъде признато като студент в Киевската духовна академия.

Приели го без нужния ценз, защото не бил приключил духовна семинария, а полукласическа гимназия. Следвал в историко-филологическия факултет. Затруднявал се с богословските предмети. Издържал се от частни уроци, които преподавал в някакъв интернат.
В разгара на Руско-турската война Добри Ганчев се завърнал в родния си град Лясковец и краткотрайно служил като преводач при съветските войски. Но още веднъж решил да се завърне в Киев, с цел да довърши учението си.

През юни 1879 година взел изпитите си за трети курс, само че за четвъртия, който давал права за първата учена степен – претендент по определената компетентност, не останал. Отново тръгнал за България. Още на идващия месец министърът на външните каузи М. Балабанов му предложил поста Секретар на българската Екзархия. Добри Ганчев приел. Тогава Екзархията е имала седалище в Пловдив, само че през същата година се преместила в Цариград.

По това време екзарх Йосиф отсъствал от Истанбул. Добри Ганчев дружно с наместника на екзархията Методий Кусевич вземат решение да се захванат и да работят за учебното дело в Македония. За да се снабдят с пари, Методий Кусевич дава писма на Добри Ганчев до Пловдив и София. Ганчев получава от Постоянния комитет в Пловдив и от Софийското държавно управление задоволително пари, с които двамата млади екзархийски служители съумяват да открият трикласни учебни заведения на разнообразни места в Македония. Откриват и гимназия с интернат в Солун. Добри Ганчев персонално отива, с цел да я уреди.

През лятото на 1882 година той напуща секретариата в екзархията и идва в София, с цел да си търси нова работа. Известно време редактира консервативния вестник „ Български глас “. Покрай тази работа е секретар на новоучреденото екзархийско делегатство пред българското държавно управление. Началникът на Военното учебно заведение, полковник Ремлинген го кани за учител по история. Години наред преподава най-нова история по литографирани мемоари, които му изпратили от Русия. Тъкмо във Военното учебно заведение стартира неговата книжовна работа.
През 1884 година по гледище на полковник Ремлинген сформира „ История на съветската страна, съгласно учебника на Иловайски “. Четири години по-късно написа „ Учебник по българска история за долните класове на гимназиите и трикласните общински учебни заведения “. Този учебник до 1892 година има три издания.

Работата му с исторически обстоятелства и усетът му към литературата го подтикват да напише и исторически разказ „ Борба за автономия “. Издава го Т. Ф. Чипев през 1888 година В тази книга разказва размирното време след Иван Асен II, нашествията на татарите и юначните подвизи на Ивайло, който съгласно създателя на романа не е пастир, а сирак, болярски наследник. Интригата на книгата е любовта на този национален воин към дъщерята на добруджанския болярин, негов опекун и женитбата му с гъркинята кралица Мария, въплъщение на нравствената и политическата му крах. Това е един от най-ранните опити за исторически разказ в нашата литература.

Добри Ганчев написа още „ Разкази из българската история “ (1893) отпечатана в Пловдив от Христо Г. Данов. Още на идната година излиза второ издание на книгата. През 1895 година издава „ Ръководство по български език “, част I.

След като е поканен за учител по български език в двореца написа записки „ Първите години от князуването на княз Фердинанд “, които предава в плик на Българската академия на науките. Това се случва на 20 май 1923 година Желанието му е те да бъдат отпечатани след 25 години, през 1948 година Той прави инструкции на бъдещия редактор, знаел е минусите на своя ръкопис. Дава право да се махне това, което той откри за добре. Признава, че не е подредил хронологически събитията, не следва избран ред на мислите си.

На 1 февруари 1904 година Добри Ганчев напуща службата си във Военното учебно заведение и се отдава на политическа и комерсиална работа. Бил е и депутат в XIII нормално национално заседание, като последовател на демократичния кабинет Рачо Петров – Д. Петков.

Той е един от създателите на акционерно сдружение „ Гранитоид “ и дълги години е член на неговия директорски съвет. От там събира огромно положение и към този момент възрастен се изявява като огромен покровител. На Българската академия на науките е подарил 2500 акции от сдружение „ Гранитоид “ и 132 облигации от българските държавни заеми за фонд на негово име, приходите от тях са на цялостно разположение на академията.
Когато в родния му град през 1913 година стартират да възвръщат разрушената църква „ Св. Атанас “ той купува строителни материали. С негови средства се прави камбанария с часовник на черквата „ Св. Васил “. Дарява и 1000 акции от „ Гранитоид “ на лясковското учебно настоятелство, както и голям брой по-малки суми за учебните заведения.
Отива си от света на 12 април 1936 година Българската академия на науките издава неговите „ Спомени “ (1864-1887), под редакцията на Стоян Аргиров. В тях Добри Ганчев споделя за своя живот, за събития и български общественици до 1887 година Спомените му са свързани и с родния му град Лясковец, както и с новата българска история.